бесувало

Речник на българския език

1. бесувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бесувало е производна форма на бесувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бесувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бесувало е производна форма на бесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бесувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бесувало е производна форма на бесувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бесувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бесувало е производна форма на бесувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).