безумствам

Речник на българския език

безу̀мствам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

безу̀мстваш, несв. Върша безумия (в 3 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • безумствъм
  • бизумствам
  • бизумствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бе-зум-с-т-вам бе-зум-с-т-ва-ме
2 лице бе-зум-с-т-ваш бе-зум-с-т-ва-те
3 лице бе-зум-с-т-ва бе-зум-с-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бе-зум-с-т-вах бе-зум-с-т-вах-ме
2 лице бе-зум-с-т-ва бе-зум-с-т-вах-те
3 лице бе-зум-с-т-ва бе-зум-с-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бе-зум-с-т-вах бе-зум-с-т-вах-ме
2 лице бе-зум-с-т-ва-ше бе-зум-с-т-вах-те
3 лице бе-зум-с-т-ва-ше бе-зум-с-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствал съм безумствала съм безумствало съм безумствали сме
2 лице безумствал си безумствала си безумствало си безумствали сте
3 лице безумствал е безумствала е безумствало е безумствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях безумствал бях безумствала бях безумствало бяхме безумствали
2 лице беше безумствал беше безумствала беше безумствало бяхте безумствали
3 лице беше безумствал беше безумствала беше безумствало бяха безумствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще безумствам ще безумстваме
2 лице ще безумстваш ще безумствате
3 лице ще безумства ще безумстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм безумствал ще съм безумствала ще съм безумствало ще сме безумствали
2 лице ще си безумствал ще си безумствала ще си безумствало ще сте безумствали
3 лице ще е безумствал ще е безумствала ще е безумствало ще са безумствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да безумствам щяхме да безумстваме
2 лице щеше да безумстваш щяхте да безумствате
3 лице щеше да безумства щяха да безумстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм безумствал щях да съм безумствала щях да съм безумствало щяхме да сме безумствали
2 лице щеше да си безумствал щеше да си безумствала щеше да си безумствало щяхте да сте безумствали
3 лице щеше да е безумствал щеше да е безумствала щеше да е безумствало щяха да са безумствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствал съм безумствала съм безумствало съм безумствали сме
2 лице безумствал си безумствала си безумствало си безумствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице безумствал съм безумствала съм безумствало съм безумствали сме
2 лице безумствал си безумствала си безумствало си безумствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм безумствал била съм безумствала било съм безумствало били сме безумствали
2 лице бил си безумствал била си безумствала било си безумствало били сте безумствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да безумствам щяла съм да безумствам щяло съм да безумствам щели сме да безумстваме
2 лице щял си да безумстваш щяла си да безумстваш щяло си да безумстваш щели сте да безумствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм безумствал щяла съм да съм безумствала щяло съм да съм безумствало щели сме да сме безумствали
2 лице щял си да си безумствал щяла си да си безумствала щяло си да си безумствало щели сте да сте безумствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих безумствал бих безумствала бих безумствало бихме безумствали
2 лице би безумствал би безумствала би безумствало бихте безумствали
3 лице би безумствал би безумствала би безумствало биха безумствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бе-зум-с-т-вай бе-зум-с-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зум-с-т-вал
непълен член бе-зум-с-т-ва-лия
пълен член бе-зум-с-т-ва-ли-ят
женски род бе-зум-с-т-ва-ла
членувано бе-зум-с-т-ва-ла-та
среден род бе-зум-с-т-ва-ло
членувано бе-зум-с-т-ва-ло-то
множествено число бе-зум-с-т-ва-ли
членувано бе-зум-с-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зум-с-т-вал
женски род бе-зум-с-т-ва-ла
среден род бе-зум-с-т-ва-ло
множествено число бе-зум-с-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бе-зум-с-т-ващ
непълен член бе-зум-с-т-ва-щия
пълен член бе-зум-с-т-ва-щи-ят
женски род бе-зум-с-т-ва-ща
членувано бе-зум-с-т-ва-ща-та
среден род бе-зум-с-т-ва-що
членувано бе-зум-с-т-ва-що-то
множествено число бе-зум-с-т-ва-щи
членувано бе-зум-с-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бе-зум-с-т-вай-ки