безумствали са

Речник на българския език

1. безумствали са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

безумствали са е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. безумствали са — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

безумствали са е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. безумствали са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безумствали са е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).