безумствал съм

Речник на българския език

1. безумствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безумствал съм е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безумствал съм е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

безумствал съм е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).