безумствал си

Речник на българския език

1. безумствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безумствал си е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безумствал си е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безумствал си е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).