безумствал е

Речник на българския език

1. безумствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствал е е производна форма на безумствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безумствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствал е е производна форма на безумствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безумствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безумствал е е производна форма на безумствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).