аналитѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
аналитѝчна, аналитѝчно, мн. аналитѝчни, прил.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек — който умее да анализира. Аналитичен ум.
• Аналитична геометрия. — Спец. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на геометричните фигури с методите на алгебрата и математическия анализ.
• Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Аналитична химия. — Спец. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек — който умее да анализира. Аналитичен ум.
• Аналитична геометрия. — Спец. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на геометричните фигури с методите на алгебрата и математическия анализ.
• Аналитичен език. — Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
• Аналитична химия. — Спец. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- аналетичен
- аналетичин
- аналитичин
- анълетичен
- анълетичин
- анълитичен
- анълитичин
- ъналетичен
- ъналетичин
- ъналитичен
- ъналитичин
- ънълетичен
- ънълетичин
- ънълитичен
- ънълитичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ана-ли-ти-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ана-ли-тич-ния | ||
| пълен член | ана-ли-тич-ни-ят | ||
| ж. р. | ана-ли-тич-на | ||
| членувано | ана-ли-тич-на-та | ||
| ср. р. | ана-ли-тич-но | ||
| членувано | ана-ли-тич-но-то | ||
| мн. ч. | ана-ли-тич-ни | ||
| членувано | ана-ли-тич-ни-те | ||