азбука

Речник на българския език

а̀збука съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. а̀збуки, ж. Съвкупност от буквите, приети в дадена писменост, разположени в определен ред. Българска азбука.

Грешни изписвания (3)

  • азбока
  • азбокъ
  • азбукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аз-бу-ка
членувано аз-бу-ка-та
мн.ч. аз-бу-ки
членувано аз-бу-ки-те
звателна форма