буква

Речник на българския език

1. бу̀ква съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀кви, ж. Писмен знак на един звук от човешката реч. Печатна буква. Главни букви. Малки букви.
прил. бу̀квен, бу̀квена, бу̀квено, мн. бу̀квени.
Безгласна буква.Разг. Пренебр. Човек, чието мнение никой не зачита. Остави го, той е безгласна буква в семейството.
Буква по буква. — Последователно, точно и изчерпателно. Искам да научиш урока буква по буква.

Грешни изписвания (1)

  • буквъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бук-ва
членувано бук-ва-та
мн.ч. бук-ви
членувано бук-ви-те
звателна форма

2. буква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

буква е производна форма на буквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. буква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

буква е производна форма на буквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. буква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

буква е производна форма на буквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).