ПОИЗЛЪСКАМ

Речник на българския език

поизлъскам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-лъс-кам по-из-лъс-ка-ме
2 лице по-из-лъс-каш по-из-лъс-ка-те
3 лице по-из-лъс-ка по-из-лъс-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-лъс-ках по-из-лъс-ках-ме
2 лице по-из-лъс-ка по-из-лъс-ках-те
3 лице по-из-лъс-ка по-из-лъс-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-лъс-ках по-из-лъс-ках-ме
2 лице по-из-лъс-ка-ше по-из-лъс-ках-те
3 лице по-из-лъс-ка-ше по-из-лъс-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлъскал съм поизлъскала съм поизлъскало съм поизлъскали сме
2 лице поизлъскал си поизлъскала си поизлъскало си поизлъскали сте
3 лице поизлъскал е поизлъскала е поизлъскало е поизлъскали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизлъскал бях поизлъскала бях поизлъскало бяхме поизлъскали
2 лице беше поизлъскал беше поизлъскала беше поизлъскало бяхте поизлъскали
3 лице беше поизлъскал беше поизлъскала беше поизлъскало бяха поизлъскали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизлъскам ще поизлъскаме
2 лице ще поизлъскаш ще поизлъскате
3 лице ще поизлъска ще поизлъскат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизлъскал ще съм поизлъскала ще съм поизлъскало ще сме поизлъскали
2 лице ще си поизлъскал ще си поизлъскала ще си поизлъскало ще сте поизлъскали
3 лице ще е поизлъскал ще е поизлъскала ще е поизлъскало ще са поизлъскали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизлъскам щяхме да поизлъскаме
2 лице щеше да поизлъскаш щяхте да поизлъскате
3 лице щеше да поизлъска щяха да поизлъскат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизлъскал щях да съм поизлъскала щях да съм поизлъскало щяхме да сме поизлъскали
2 лице щеше да си поизлъскал щеше да си поизлъскала щеше да си поизлъскало щяхте да сте поизлъскали
3 лице щеше да е поизлъскал щеше да е поизлъскала щеше да е поизлъскало щяха да са поизлъскали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлъскал съм поизлъскала съм поизлъскало съм поизлъскали сме
2 лице поизлъскал си поизлъскала си поизлъскало си поизлъскали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлъскал съм поизлъскала съм поизлъскало съм поизлъскали сме
2 лице поизлъскал си поизлъскала си поизлъскало си поизлъскали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизлъскал била съм поизлъскала било съм поизлъскало били сме поизлъскали
2 лице бил си поизлъскал била си поизлъскала било си поизлъскало били сте поизлъскали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизлъскам щяла съм да поизлъскам щяло съм да поизлъскам щели сме да поизлъскаме
2 лице щял си да поизлъскаш щяла си да поизлъскаш щяло си да поизлъскаш щели сте да поизлъскате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизлъскал щяла съм да съм поизлъскала щяло съм да съм поизлъскало щели сме да сме поизлъскали
2 лице щял си да си поизлъскал щяла си да си поизлъскала щяло си да си поизлъскало щели сте да сте поизлъскали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизлъскал бих поизлъскала бих поизлъскало бихме поизлъскали
2 лице би поизлъскал би поизлъскала би поизлъскало бихте поизлъскали
3 лице би поизлъскал би поизлъскала би поизлъскало биха поизлъскали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-лъс-кай по-из-лъс-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-кан
непълен член по-из-лъс-ка-ния
пълен член по-из-лъс-ка-ни-ят
женски род по-из-лъс-ка-на
членувано по-из-лъс-ка-на-та
среден род по-из-лъс-ка-но
членувано по-из-лъс-ка-но-то
множествено число по-из-лъс-ка-ни
членувано по-из-лъс-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-кал
непълен член по-из-лъс-ка-лия
пълен член по-из-лъс-ка-ли-ят
женски род по-из-лъс-ка-ла
членувано по-из-лъс-ка-ла-та
среден род по-из-лъс-ка-ло
членувано по-из-лъс-ка-ло-то
множествено число по-из-лъс-ка-ли
членувано по-из-лъс-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-лъс-кал
женски род по-из-лъс-ка-ла
среден род по-из-лъс-ка-ло
множествено число по-из-лъс-ка-ли