поизлъскало

Речник на българския език

1. поизлъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъскало е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизлъскало е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизлъскало е производна форма на поизлъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизлъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизлъскало е производна форма на поизлъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).