поизлъскала си

Речник на българския език

1. поизлъскала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поизлъскала си е производна форма на поизлъскам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизлъскала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поизлъскала си е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизлъскала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поизлъскала си е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).