поизлъскало си

Речник на българския език

1. поизлъскало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизлъскало си е производна форма на поизлъскам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизлъскало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизлъскало си е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизлъскало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизлъскало си е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).