поизлъскал е

Речник на българския език

1. поизлъскал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъскал е е производна форма на поизлъскам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизлъскал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъскал е е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизлъскал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизлъскал е е производна форма на поизлъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).