ОТРЪСКВАМ

Речник на българския език

отръсквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-ръс-к-вам от-ръс-к-ва-ме
2 лице от-ръс-к-ваш от-ръс-к-ва-те
3 лице от-ръс-к-ва от-ръс-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-ръс-к-вах от-ръс-к-вах-ме
2 лице от-ръс-к-ва от-ръс-к-вах-те
3 лице от-ръс-к-ва от-ръс-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-ръс-к-вах от-ръс-к-вах-ме
2 лице от-ръс-к-ва-ше от-ръс-к-вах-те
3 лице от-ръс-к-ва-ше от-ръс-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отръсквал съм отръсквала съм отръсквало съм отръсквали сме
2 лице отръсквал си отръсквала си отръсквало си отръсквали сте
3 лице отръсквал е отръсквала е отръсквало е отръсквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отръсквал бях отръсквала бях отръсквало бяхме отръсквали
2 лице беше отръсквал беше отръсквала беше отръсквало бяхте отръсквали
3 лице беше отръсквал беше отръсквала беше отръсквало бяха отръсквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отръсквам ще отръскваме
2 лице ще отръскваш ще отръсквате
3 лице ще отръсква ще отръскват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отръсквал ще съм отръсквала ще съм отръсквало ще сме отръсквали
2 лице ще си отръсквал ще си отръсквала ще си отръсквало ще сте отръсквали
3 лице ще е отръсквал ще е отръсквала ще е отръсквало ще са отръсквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отръсквам щяхме да отръскваме
2 лице щеше да отръскваш щяхте да отръсквате
3 лице щеше да отръсква щяха да отръскват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отръсквал щях да съм отръсквала щях да съм отръсквало щяхме да сме отръсквали
2 лице щеше да си отръсквал щеше да си отръсквала щеше да си отръсквало щяхте да сте отръсквали
3 лице щеше да е отръсквал щеше да е отръсквала щеше да е отръсквало щяха да са отръсквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отръсквал съм отръсквала съм отръсквало съм отръсквали сме
2 лице отръсквал си отръсквала си отръсквало си отръсквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отръсквал съм отръсквала съм отръсквало съм отръсквали сме
2 лице отръсквал си отръсквала си отръсквало си отръсквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отръсквал била съм отръсквала било съм отръсквало били сме отръсквали
2 лице бил си отръсквал била си отръсквала било си отръсквало били сте отръсквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отръсквам щяла съм да отръсквам щяло съм да отръсквам щели сме да отръскваме
2 лице щял си да отръскваш щяла си да отръскваш щяло си да отръскваш щели сте да отръсквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отръсквал щяла съм да съм отръсквала щяло съм да съм отръсквало щели сме да сме отръсквали
2 лице щял си да си отръсквал щяла си да си отръсквала щяло си да си отръсквало щели сте да сте отръсквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отръсквал бих отръсквала бих отръсквало бихме отръсквали
2 лице би отръсквал би отръсквала би отръсквало бихте отръсквали
3 лице би отръсквал би отръсквала би отръсквало биха отръсквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-ръс-к-вай от-ръс-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-ръс-к-ван
непълен член от-ръс-к-ва-ния
пълен член от-ръс-к-ва-ни-ят
женски род от-ръс-к-ва-на
членувано от-ръс-к-ва-на-та
среден род от-ръс-к-ва-но
членувано от-ръс-к-ва-но-то
множествено число от-ръс-к-ва-ни
членувано от-ръс-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ръс-к-вал
непълен член от-ръс-к-ва-лия
пълен член от-ръс-к-ва-ли-ят
женски род от-ръс-к-ва-ла
членувано от-ръс-к-ва-ла-та
среден род от-ръс-к-ва-ло
членувано от-ръс-к-ва-ло-то
множествено число от-ръс-к-ва-ли
членувано от-ръс-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ръс-к-вал
женски род от-ръс-к-ва-ла
среден род от-ръс-к-ва-ло
множествено число от-ръс-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ръс-к-ващ
непълен член от-ръс-к-ва-щия
пълен член от-ръс-к-ва-щи-ят
женски род от-ръс-к-ва-ща
членувано от-ръс-к-ва-ща-та
среден род от-ръс-к-ва-що
членувано от-ръс-к-ва-що-то
множествено число от-ръс-к-ва-щи
членувано от-ръс-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-ръс-к-вай-ки