отръсквали

Речник на българския език

1. отръсквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отръсквали е производна форма на отръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отръсквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отръсквали е производна форма на отръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. отръсквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отръсквали е производна форма на отръсквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. отръсквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отръсквали е производна форма на отръсквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).