отръскваха

Речник на българския език

1. отръскваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отръскваха е производна форма на отръсквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отръскваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

отръскваха е производна форма на отръсквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).