отръсквал

Речник на българския език

1. отръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отръсквал е производна форма на отръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отръсквал е производна форма на отръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

отръсквал е производна форма на отръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отръсквал е производна форма на отръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).