отръсква

Речник на българския език

1. отръсква — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отръсква е производна форма на отръсквам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. отръсква — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отръсква е производна форма на отръсквам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. отръсква — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отръсква е производна форма на отръсквам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).