отръсквах

Речник на българския език

1. отръсквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

отръсквах е производна форма на отръсквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. отръсквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

отръсквах е производна форма на отръсквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).