ОСТЕН

Речник на българския език

остѐн — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. остѐни, (два) остѐна, м. Тояга с остро желязо на единия край, с която се подкарват волове или биволи.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • устен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-тен
непълен член ос-те-на
пълен член ос-те-нът
мн.ч. ос-те-ни
членувано ос-те-ни-те
бройна форма ос-те-на
звателна форма —

Връзки