принуда

Речник на българския език

прину̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Принуждаване. Гладувам по принуда.

Грешни изписвания (3)

  • пренуда
  • пренудъ
  • принудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ну-да
членувано при-ну-да-та
мн.ч. при-ну-ди
членувано при-ну-ди-те
звателна форма