НАПЛЮВАМ

Речник на българския език

наплю̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

наплю̀ваш, несв. и наплю̀я, св.; Кого, какво.
1. Плюя върху нещо или върху някого, оплювам.
2. За мухи — снасям яйца по нещо.

Грешни изписвания (3)

  • наплювъм
  • нъплювам
  • нъплювъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-лю-вам нап-лю-ва-ме
2 лице нап-лю-ваш нап-лю-ва-те
3 лице нап-лю-ва нап-лю-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-лю-вах нап-лю-вах-ме
2 лице нап-лю-ва нап-лю-вах-те
3 лице нап-лю-ва нап-лю-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-лю-вах нап-лю-вах-ме
2 лице нап-лю-ва-ше нап-лю-вах-те
3 лице нап-лю-ва-ше нап-лю-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплювал съм наплювала съм наплювало съм наплювали сме
2 лице наплювал си наплювала си наплювало си наплювали сте
3 лице наплювал е наплювала е наплювало е наплювали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наплювал бях наплювала бях наплювало бяхме наплювали
2 лице беше наплювал беше наплювала беше наплювало бяхте наплювали
3 лице беше наплювал беше наплювала беше наплювало бяха наплювали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наплювам ще наплюваме
2 лице ще наплюваш ще наплювате
3 лице ще наплюва ще наплюват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наплювал ще съм наплювала ще съм наплювало ще сме наплювали
2 лице ще си наплювал ще си наплювала ще си наплювало ще сте наплювали
3 лице ще е наплювал ще е наплювала ще е наплювало ще са наплювали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наплювам щяхме да наплюваме
2 лице щеше да наплюваш щяхте да наплювате
3 лице щеше да наплюва щяха да наплюват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наплювал щях да съм наплювала щях да съм наплювало щяхме да сме наплювали
2 лице щеше да си наплювал щеше да си наплювала щеше да си наплювало щяхте да сте наплювали
3 лице щеше да е наплювал щеше да е наплювала щеше да е наплювало щяха да са наплювали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплювал съм наплювала съм наплювало съм наплювали сме
2 лице наплювал си наплювала си наплювало си наплювали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплювал съм наплювала съм наплювало съм наплювали сме
2 лице наплювал си наплювала си наплювало си наплювали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наплювал била съм наплювала било съм наплювало били сме наплювали
2 лице бил си наплювал била си наплювала било си наплювало били сте наплювали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наплювам щяла съм да наплювам щяло съм да наплювам щели сме да наплюваме
2 лице щял си да наплюваш щяла си да наплюваш щяло си да наплюваш щели сте да наплювате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наплювал щяла съм да съм наплювала щяло съм да съм наплювало щели сме да сме наплювали
2 лице щял си да си наплювал щяла си да си наплювала щяло си да си наплювало щели сте да сте наплювали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наплювал бих наплювала бих наплювало бихме наплювали
2 лице би наплювал би наплювала би наплювало бихте наплювали
3 лице би наплювал би наплювала би наплювало биха наплювали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-лю-вай нап-лю-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нап-лю-ван
непълен член нап-лю-ва-ния
пълен член нап-лю-ва-ни-ят
женски род нап-лю-ва-на
членувано нап-лю-ва-на-та
среден род нап-лю-ва-но
членувано нап-лю-ва-но-то
множествено число нап-лю-ва-ни
членувано нап-лю-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-лю-вал
непълен член нап-лю-ва-лия
пълен член нап-лю-ва-ли-ят
женски род нап-лю-ва-ла
членувано нап-лю-ва-ла-та
среден род нап-лю-ва-ло
членувано нап-лю-ва-ло-то
множествено число нап-лю-ва-ли
членувано нап-лю-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-лю-вал
женски род нап-лю-ва-ла
среден род нап-лю-ва-ло
множествено число нап-лю-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-лю-ващ
непълен член нап-лю-ва-щия
пълен член нап-лю-ва-щи-ят
женски род нап-лю-ва-ща
членувано нап-лю-ва-ща-та
среден род нап-лю-ва-що
членувано нап-лю-ва-що-то
множествено число нап-лю-ва-щи
членувано нап-лю-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

нап-лю-вай-ки