наплювах

Речник на българския език

1. наплювах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

наплювах е производна форма на наплювам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. наплювах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

наплювах е производна форма на наплювам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).