наплюва

Речник на българския език

1. наплюва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наплюва е производна форма на наплювам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наплюва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наплюва е производна форма на наплювам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наплюва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наплюва е производна форма на наплювам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).