наплювал

Речник на българския език

1. наплювал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплювал е производна форма на наплювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплювал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплювал е производна форма на наплювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наплювал — мин. деят. св. прич. м. р.

наплювал е производна форма на наплювам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наплювал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наплювал е производна форма на наплювам (мин. деят. несв. прич. м. р.).