наплювал си

Речник на българския език

1. наплювал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплювал си е производна форма на наплювам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наплювал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплювал си е производна форма на наплювам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. наплювал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплювал си е производна форма на наплювам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).