ЕЛАСТИЧЕН

Речник на българския език

еластѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

еластѝчна, еластѝчно, мн. еластѝчни, прил. Разтеглив, гъвкав.
прил. еластѝчност, еластичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • еластичин
  • елъстичен
  • елъстичин
  • иластичен
  • иластичин
  • илъстичен
  • илъстичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. елас-ти-чен
непълен член елас-тич-ния
пълен член елас-тич-ни-ят
ж. р. елас-тич-на
членувано елас-тич-на-та
ср. р. елас-тич-но
членувано елас-тич-но-то
мн. ч. елас-тич-ни
членувано елас-тич-ни-те