жилав

Речник на българския език

жѝлав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жѝлава, жѝлаво, мн. жѝлави, прил.
1. Който се огъва или разтегля, без да се къса или чупи. Жилава пръчка. Жилаво стъбло.
2. За месо — което не може да се свари или да се дъвче.
3. За глина, кал и под. — лепкав.
4. За човек или животно — здрав, силен, издръжлив. Жилав кон. Жилави ръце.
5. Прен. За характер — упорит, твърд. Жилав народ.
същ. жилавина̀, ж.
същ. жѝлавост, жилавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • жилъв
  • жилаф
  • жилъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жи-лав
непълен член жи-ла-вия
пълен член жи-ла-ви-ят
ж. р. жи-ла-ва
членувано жи-ла-ва-та
ср. р. жи-ла-во
членувано жи-ла-во-то
мн. ч. жи-ла-ви
членувано жи-ла-ви-те