ДУХАМ

Речник на българския език

ду̀хам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

ду̀хаш, несв.
1. Предизвиквам въздушно течение, движение. Вятърът духа. Духам с ветрило.
2. Безл. Става течение, чувства се вятър. Тук духа.
3. Изпускам през закръглени свити устни силна струя въздух. Духам огъня, за да гори. Духам на ръцете си.
4. Разг. Какво. Гася. Духам свещ.
Гоня тоя/оня, дето духа.Разг. Върша нещо, което няма смисъл; гоня вятъра.
Накъде духа вятърът.Разг. Каква е посоката на развитие на нещата.
Ще го духам.Жарг. Няма да стане това, което искам.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • духъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ду-хам ду-ха-ме
2 лице ду-хаш ду-ха-те
3 лице ду-ха ду-хат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ду-хах ду-хах-ме
2 лице ду-ха ду-хах-те
3 лице ду-ха ду-ха-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ду-хах ду-хах-ме
2 лице ду-ха-ше ду-хах-те
3 лице ду-ха-ше ду-ха-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице духал съм духала съм духало съм духали сме
2 лице духал си духала си духало си духали сте
3 лице духал е духала е духало е духали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях духал бях духала бях духало бяхме духали
2 лице беше духал беше духала беше духало бяхте духали
3 лице беше духал беше духала беше духало бяха духали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще духам ще духаме
2 лице ще духаш ще духате
3 лице ще духа ще духат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм духал ще съм духала ще съм духало ще сме духали
2 лице ще си духал ще си духала ще си духало ще сте духали
3 лице ще е духал ще е духала ще е духало ще са духали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да духам щяхме да духаме
2 лице щеше да духаш щяхте да духате
3 лице щеше да духа щяха да духат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм духал щях да съм духала щях да съм духало щяхме да сме духали
2 лице щеше да си духал щеше да си духала щеше да си духало щяхте да сте духали
3 лице щеше да е духал щеше да е духала щеше да е духало щяха да са духали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице духал съм духала съм духало съм духали сме
2 лице духал си духала си духало си духали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице духал съм духала съм духало съм духали сме
2 лице духал си духала си духало си духали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм духал била съм духала било съм духало били сме духали
2 лице бил си духал била си духала било си духало били сте духали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да духам щяла съм да духам щяло съм да духам щели сме да духаме
2 лице щял си да духаш щяла си да духаш щяло си да духаш щели сте да духате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм духал щяла съм да съм духала щяло съм да съм духало щели сме да сме духали
2 лице щял си да си духал щяла си да си духала щяло си да си духало щели сте да сте духали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих духал бих духала бих духало бихме духали
2 лице би духал би духала би духало бихте духали
3 лице би духал би духала би духало биха духали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ду-хай ду-хай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ду-хан
непълен член ду-ха-ния
пълен член ду-ха-ни-ят
женски род ду-ха-на
членувано ду-ха-на-та
среден род ду-ха-но
членувано ду-ха-но-то
множествено число ду-ха-ни
членувано ду-ха-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ду-хал
непълен член ду-ха-лия
пълен член ду-ха-ли-ят
женски род ду-ха-ла
членувано ду-ха-ла-та
среден род ду-ха-ло
членувано ду-ха-ло-то
множествено число ду-ха-ли
членувано ду-ха-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ду-хал
женски род ду-ха-ла
среден род ду-ха-ло
множествено число ду-ха-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ду-хащ
непълен член ду-ха-щия
пълен член ду-ха-щи-ят
женски род ду-ха-ща
членувано ду-ха-ща-та
среден род ду-ха-що
членувано ду-ха-що-то
множествено число ду-ха-щи
членувано ду-ха-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ду-хай-ки