духаха

Речник на българския език

1. духаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

духаха е производна форма на духам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. духаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

духаха е производна форма на духам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).