духал

Речник на българския език

1. духал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

духал е производна форма на духам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. духал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

духал е производна форма на духам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. духал — мин. деят. св. прич. м. р.

духал е производна форма на духам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. духал — мин. деят. несв. прич. м. р.

духал е производна форма на духам (мин. деят. несв. прич. м. р.).