духала

Речник на българския език

1. духала — мн. ч.

духала е производна форма на духало (мн. ч.).

2. духала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

духала е производна форма на духам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. духала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

духала е производна форма на духам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. духала — мин. деят. св. прич. ж. р.

духала е производна форма на духам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. духала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

духала е производна форма на духам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).