духах

Речник на българския език

1. духах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

духах е производна форма на духам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. духах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

духах е производна форма на духам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).