ДОПЪЛНЯ

Речник на българския език

1. допъ̀лня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

допъ̀лниш, мин. св. допъ̀лних, мин. прич. допъ̀лнил, св.вж. допълвам.

Грешни изписвания (3)

  • допълнъ
  • дупълнъ
  • дупълня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-пъл-ня до-пъл-ним
2 лице до-пъл-ниш до-пъл-ни-те
3 лице до-пъл-ни до-пъл-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-пъл-них до-пъл-них-ме
2 лице до-пъл-ни до-пъл-них-те
3 лице до-пъл-ни до-пъл-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-пъл-нех до-пъл-нех-ме
2 лице до-пъл-не-ше до-пъл-нех-те
3 лице до-пъл-не-ше до-пъл-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице допълнил съм допълнила съм допълнило съм допълнили сме
2 лице допълнил си допълнила си допълнило си допълнили сте
3 лице допълнил е допълнила е допълнило е допълнили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях допълнил бях допълнила бях допълнило бяхме допълнили
2 лице беше допълнил беше допълнила беше допълнило бяхте допълнили
3 лице беше допълнил беше допълнила беше допълнило бяха допълнили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще допълня ще допълним
2 лице ще допълниш ще допълните
3 лице ще допълни ще допълнят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм допълнил ще съм допълнила ще съм допълнило ще сме допълнили
2 лице ще си допълнил ще си допълнила ще си допълнило ще сте допълнили
3 лице ще е допълнил ще е допълнила ще е допълнило ще са допълнили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да допълня щяхме да допълним
2 лице щеше да допълниш щяхте да допълните
3 лице щеше да допълни щяха да допълнят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм допълнил щях да съм допълнила щях да съм допълнило щяхме да сме допълнили
2 лице щеше да си допълнил щеше да си допълнила щеше да си допълнило щяхте да сте допълнили
3 лице щеше да е допълнил щеше да е допълнила щеше да е допълнило щяха да са допълнили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице допълнел съм допълнела съм допълнело съм допълнели сме
2 лице допълнел си допълнела си допълнело си допълнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице допълнил съм допълнила съм допълнило съм допълнили сме
2 лице допълнил си допълнила си допълнило си допълнили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм допълнил била съм допълнила било съм допълнило били сме допълнили
2 лице бил си допълнил била си допълнила било си допълнило били сте допълнили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да допълня щяла съм да допълня щяло съм да допълня щели сме да допълним
2 лице щял си да допълниш щяла си да допълниш щяло си да допълниш щели сте да допълните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм допълнил щяла съм да съм допълнила щяло съм да съм допълнило щели сме да сме допълнили
2 лице щял си да си допълнил щяла си да си допълнила щяло си да си допълнило щели сте да сте допълнили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих допълнил бих допълнила бих допълнило бихме допълнили
2 лице би допълнил би допълнила би допълнило бихте допълнили
3 лице би допълнил би допълнила би допълнило биха допълнили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-пъл-ни до-пъл-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-пъл-нен
непълен член до-пъл-не-ния
пълен член до-пъл-не-ни-ят
женски род до-пъл-не-на
членувано до-пъл-не-на-та
среден род до-пъл-не-но
членувано до-пъл-не-но-то
множествено число до-пъл-не-ни
членувано до-пъл-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-пъл-нил
непълен член до-пъл-ни-лия
пълен член до-пъл-ни-ли-ят
женски род до-пъл-ни-ла
членувано до-пъл-ни-ла-та
среден род до-пъл-ни-ло
членувано до-пъл-ни-ло-то
множествено число до-пъл-ни-ли
членувано до-пъл-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-пъл-нел
женски род до-пъл-не-ла
среден род до-пъл-не-ло
множествено число до-пъл-не-ли

2. допълня — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допълня е производна форма на допълням (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. допълня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допълня е производна форма на допълням (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. допълня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допълня е производна форма на допълням (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).