допълнел

Речник на българския език

1. допълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълнел е производна форма на допълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

допълнел е производна форма на допълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).