допълнила

Речник на българския език

1. допълнила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допълнила е производна форма на допълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допълнила — мин. деят. св. прич. ж. р.

допълнила е производна форма на допълня (мин. деят. св. прич. ж. р.).