допълнил си

Речник на българския език

1. допълнил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

допълнил си е производна форма на допълня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. допълнил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

допълнил си е производна форма на допълня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).