допълнил

Речник на българския език

1. допълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допълнил е производна форма на допълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

допълнил е производна форма на допълня (мин. деят. св. прич. м. р.).