допълнело

Речник на българския език

1. допълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълнело е производна форма на допълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допълнело е производна форма на допълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).