ДЕЛО

Речник на българския език

дѐло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дела̀, ср.
1. Проява на човешка дейност; работа, занимание. Тук съм по служебни дела. Зает е с някакви важни дела.
2. Само ед. Съвкупност от дейността на много хора, обикновено с важна цел. Всенародно дело.
3. Кръг от знания, специалност. Военно дело. Банково дело.
4. Реална проява, постъпка. Не на думи, а на дело. Направих още едно добро дело.
5. Нещо, което е осъществено в резултат на положени от отделна личност или от обществото усилия. Живот и дело на някого.
6. Съдебен процес. Бракоразводно дело.
7. Съвкупност от документи, отнасящи се към едно лице или един проблем. Прикрепих документа към делото му.
Превръщам в живо дело. — Осъществявам, реализирам.
На дело. — На практика, в действителност.

Грешни изписвания (1)

  • делу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ло
членувано де-ло-то
мн.ч. де-ла
членувано де-ла-та