папка

Речник на българския език

1. па̀пка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀пки, ж. Обложка от две корици, в която се поставят документи, книжа и др.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • папкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пап-ка
членувано пап-ка-та
мн.ч. пап-ки
членувано пап-ки-те
звателна форма —

2. папка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

папка е производна форма на папкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. папка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

папка е производна форма на папкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. папка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

папка е производна форма на папкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки