картотека

Речник на българския език

картотѐка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. картотѐки, ж.
1. Подредени по азбучен ред картони от един и същ вид. Картотека на личните имена. Болнична картотека.
2. Шкаф, няколко шкафа или помещение, в които се съхраняват картони. Картотеката е на първия етаж.
прил. картотѐчен, картотѐчна, картотѐчно, мн. картотѐчни.

Грешни изписвания (7)

  • картотекъ
  • картутека
  • картутекъ
  • къртотека
  • къртотекъ
  • къртутека
  • къртутекъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-то-те-ка
членувано кар-то-те-ка-та
мн.ч. кар-то-те-ки
членувано кар-то-те-ки-те
звателна форма