възприемчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
възприемчѝва, възприемчѝво, мн. възприемчѝви, прил. Който лесно възприема, усвоява. Много възприемчиво дете.
същ. възприемчѝвост, възприемчивостта̀, ж.
същ. възприемчѝвост, възприемчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- вазпреемчив
- вазпреимчив
- вазприемчив
- вазприимчив
- възпреемчив
- възпреимчив
- възприимчив
- вазпреемчиф
- вазпреимчиф
- вазприемчиф
- вазприимчиф
- възпреемчиф
- възпреимчиф
- възприемчиф
- възприимчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | въз-п-ри-ем-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | въз-п-ри-ем-чи-вия | ||
| пълен член | въз-п-ри-ем-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | въз-п-ри-ем-чи-ва | ||
| членувано | въз-п-ри-ем-чи-ва-та | ||
| ср. р. | въз-п-ри-ем-чи-во | ||
| членувано | въз-п-ри-ем-чи-во-то | ||
| мн. ч. | въз-п-ри-ем-чи-ви | ||
| членувано | въз-п-ри-ем-чи-ви-те | ||