ВРЕМЕНЕН

Речник на българския език

врѐменен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

врѐменна, врѐменно, мн. врѐменни, прил. Който съществува или действа в течение на известно време; непостоянен. Временно явление. Временни трудности. Временна управа.
нареч. врѐменно. Живея временно на друго място.

Грешни изписвания (3)

  • временин
  • времинен
  • времинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вре-ме-нен
непълен член вре-мен-ния
пълен член вре-мен-ни-ят
ж. р. вре-мен-на
членувано вре-мен-на-та
ср. р. вре-мен-но
членувано вре-мен-но-то
мн. ч. вре-мен-ни
членувано вре-мен-ни-те