шкембе

Речник на българския език

шкембѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. шкембѐта, ср.
1. Допълнителен стомах на преживно животно. Телешко шкембе.
2. Разг. Ирон. Издаден напред корем; тумбак. Ударих го по шкембето с топката.

Грешни изписвания (1)

  • шкимбе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шкем-бе
членувано шкем-бе-то
мн.ч. шкем-бе-та
членувано шкем-бе-та-та