благоутробие

Речник на българския език

благоутро̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

1. книж.
ирон. голям, добре охранен корем
2. книж.
остар. добросърдечност, милосърдие, благоразположение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • благоотробие
  • благуотробие
  • благуутробие
  • блъгоотробие
  • блъгоутробие
  • блъгуотробие
  • блъгуутробие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ут-ро-бие
членувано бла-го-ут-ро-би-е-то
мн.ч. бла-го-ут-ро-бия
членувано бла-го-ут-ро-би-я-та