търбух

Речник на българския език

търбу̀х съществително име, мъжки род (тип 16) редактиране

Значение

мн. търбу̀си, (два) търбу̀ха, м. Корем, обикн. голям. Вълчи търбух.

Грешни изписвания (1)

  • тарбух

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-бух
непълен член тър-бу-ха
пълен член тър-бу-хът
мн.ч. тър-бу-си
членувано тър-бу-си-те
бройна форма тър-бу-ха
звателна форма