тумбак

Речник на българския език

тумба̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. тумба̀ци, (два) тумба̀ка, м. Разг. Пренебр. Корем.
На гол тумбак (чифте) пищови.Разг. Употребява се за човек, който иска нещо специално, луксозно, а няма най-необходимото.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • томбак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тум-бак
непълен член тум-ба-ка
пълен член тум-ба-кът
мн.ч. тум-ба-ци
членувано тум-ба-ци-те
бройна форма тум-ба-ка
звателна форма