умиря

Речник на българския език

умиря̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

умирѝш, мин. св. умирѝх, мин. прич. умирѝл, св.вж. умирявам.

Грешни изписвания (8)

  • омерйа
  • омерйъ
  • омирйа
  • омирйъ
  • умерйа
  • умерйъ
  • умирйа
  • умирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уми-ря уми-рим
2 лице уми-риш уми-ри-те
3 лице уми-ри уми-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уми-рих уми-рих-ме
2 лице уми-ри уми-рих-те
3 лице уми-ри уми-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уми-рях уми-рях-ме
2 лице уми-ре-ше уми-рях-те
3 лице уми-ре-ше уми-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умирил съм умирила съм умирило съм умирили сме
2 лице умирил си умирила си умирило си умирили сте
3 лице умирил е умирила е умирило е умирили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умирил бях умирила бях умирило бяхме умирили
2 лице беше умирил беше умирила беше умирило бяхте умирили
3 лице беше умирил беше умирила беше умирило бяха умирили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умиря ще умирим
2 лице ще умириш ще умирите
3 лице ще умири ще умирят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умирил ще съм умирила ще съм умирило ще сме умирили
2 лице ще си умирил ще си умирила ще си умирило ще сте умирили
3 лице ще е умирил ще е умирила ще е умирило ще са умирили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умиря щяхме да умирим
2 лице щеше да умириш щяхте да умирите
3 лице щеше да умири щяха да умирят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умирил щях да съм умирила щях да съм умирило щяхме да сме умирили
2 лице щеше да си умирил щеше да си умирила щеше да си умирило щяхте да сте умирили
3 лице щеше да е умирил щеше да е умирила щеше да е умирило щяха да са умирили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умирял съм умиряла съм умиряло съм умирели сме
2 лице умирял си умиряла си умиряло си умирели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умирил съм умирила съм умирило съм умирили сме
2 лице умирил си умирила си умирило си умирили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умирил била съм умирила било съм умирило били сме умирили
2 лице бил си умирил била си умирила било си умирило били сте умирили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умиря щяла съм да умиря щяло съм да умиря щели сме да умирим
2 лице щял си да умириш щяла си да умириш щяло си да умириш щели сте да умирите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умирил щяла съм да съм умирила щяло съм да съм умирило щели сме да сме умирили
2 лице щял си да си умирил щяла си да си умирила щяло си да си умирило щели сте да сте умирили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умирил бих умирила бих умирило бихме умирили
2 лице би умирил би умирила би умирило бихте умирили
3 лице би умирил би умирила би умирило биха умирили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уми-ри уми-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уми-рен
непълен член уми-ре-ния
пълен член уми-ре-ни-ят
женски род уми-ре-на
членувано уми-ре-на-та
среден род уми-ре-но
членувано уми-ре-но-то
множествено число уми-ре-ни
членувано уми-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рил
непълен член уми-ри-лия
пълен член уми-ри-ли-ят
женски род уми-ри-ла
членувано уми-ри-ла-та
среден род уми-ри-ло
членувано уми-ри-ло-то
множествено число уми-ри-ли
членувано уми-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уми-рял
женски род уми-ря-ла
среден род уми-ря-ло
множествено число уми-ре-ли